Домашното насилие – една неостаряваща тема

В България една от темите, която все още търпи своите реформи есвързана с „домашното насилие“ и „насилие над жените.

Едно от изискванията на Европа към България, преди да ни приеме в ЕС, беше именно тази – Насилието над жените. От 01.04.2005 г със ЗЗДН (Закон за защита срещу домашно насилие) беше приет в Народното събрание, а за целта голямо съдействие имаше от страна на множество неправителствени организации. Работата на последните се свежда до изваждане на проблема пред обществото и намирането на правни пътища за неговото решаване. Като цяло процесът става част от изискванията на Европейския съюз.

Към днешна дата съществуват множество организации, предлагащи юридическа помощ, психологически консултации на жени пострадали при домашно насилие. Всички те поддържат телефонни линии и предлагат съдействие на жени отново от жени.

В главната идея се залага на това да се покаже на лицето станало жертва на насилие в дома, че тя не е сама. Често пострадалите при такъв тип физическо, сексуално или психическо насилие, нямат смелостта да споделят със своите близки. Тогава те са изправени пред тъмна бездна, където не само не намират изход, но и са крайно отчаяни. Идеята на тези организации и хора е да помагат на жертвата да осъзнае проблема и да осъзнаят, че могат да се изправят, срещу това.

Години наред жените и не само в България са станали жертви в дома си, в резултат от насилие и са търпели това, примирявали са се с това, което се случва и са смятали, че то не бива да излиза навън. Това ги е карало да забравят кои са, да носят сами тежкият кръст и да губят независимост, отказвайки се от човешките си права. Днес ЕС разглежда темата за домашно насилие като престъпление от тежък характер и непрестанно търси решение на проблеми от подобен род. Европейският съюз превръща борбата с този проблем в един от въпросите свързани с дискриминацията.